През октомври имах удоволствието да се присъединя към едно пътуване до красивата Италия. Радостина Босева (Ради), талантлив български филмов фотограф, живеещ в Сан Франциско, беше вдъхновението зад пътуването и имахме възможността да разгледаме някои спиращи дъха места. Или поне така си мислех… преди да разбера, че най-спиращото дъха нещо е шофирането по малките италиански улички. Но, хей, няма нищо, което едно добро еспресо не може да поправи!
Започнахме пътуването си в Арезе, малко градче, където отседнахме в ретро къща в италиански стил, която ми носеше настроение на „италианска баба“, липсваха само плетените пуловери и домашно приготвена паста…хахах. По време на моите сутрешни кросове имах шанса да разгледам това доста малко, но и уютно градче и да открия някои от неговите скрити съкровища, така да се каже, като например местния магазин за сладолед и Вила Арконати от 18-ти век, която някога е била собственост на известен италиански благородник.
През първият ни ден се отправихме към Лаго ди Комо за фотосесия на Ради. Пътуването до там само по себе си беше приключение, тъй като улиците са невероятно тесни и шофирането по тях може да бъде интересно, но го направихме със стил. А и гледките по пътя си заслужаваха. Спряхме в центъра на Бергамо и имахме възможност да разгледаме красивия град с очарователни улици и сгради. А знаете ли, че Бергамо има уникално разделение между съвременния долен и средновековния горен град, до който се стига с фуникуляр (това е кабинков лифт, който се движи по релси).
Следобяд продължихме нашата разходка отправяйки се към Беладжио, който е известен още като „перлата на езерото Комо“, със своите живописни улици, елегантни градини и зашеметяващи вили. Там обядвахме в Ristorante Terazza Barchetta. Ресторантът имаше невероятна тераса със статуи, които бяха наистина хипнотизиращи. След това се разходихме из улиците на Беладжио и хапнахме вкусен сладолед. Въпреки, че градът беше пълен с туристи, успях да намеря тихо място, за да скицирам една бърза рисунка. И в случай, че се чудите, Беладжио е известен още като “перлата на езерото” заради отличителната си форма, която прилича на перлена огърлица, това го чух случайно от един гид, който обясняваше на група туристи, докато аз си рисувах.
Вечерта вечеряхме в Osteria Vialarga в Ро, градчето до Арезе. Ресторантът беше с интересен интериор и храната беше вкусна. Особено ми хареса тартара, който беше поднесен със смях и добра компания.
На следващия ден решихме да разгледаме малките провинции близо до Комо, за да направим портфолио снимки на сгради и гледки, и да ви кажа честно, това си беше истинско удоволствие. Посетихме Торно, малко градче, което беше много интересно за разглеждане. Гледки към езерото, църквата Санта Мария и старите водни мелници бяха впечатляващи, дори видяхме как местните баби отиват на пазара.
След това обядвахме в местен ресторант в Молтарисо, където опитахме различни сирена, комбинирани с местно вино. Също така имахме възможността да направим снимка на двама дядовци, четящи вестници, седнали пред ресторанта, което ги направи много щастливи, а нас още повече.
Посетихме и Чернобио, което също беше интересно. Разходихме се през красива градина, която някога е била сметище, но е преустроена от възрастна жена и сега носи нейното име. Аз и Марти също за малко да нахлуем в задния двор на Вила Д’есте по погрешка, защото искахме да съкратим пътя до колата, но добре, че Ради ни спря, иначе можеше да се окажем в районното, ако изобщо има такова в това кокетно градче.
На следващия ден започнахме рано, тъй като имахме планирана фотосесия пред Duomo di Milano, най-голямата готическа катедрала в света и не кога да е, а в 6 сутринта, тъй като искахме да избегнем тълпата. Снимките бяха с красив модел на име Вера, цялото изживяване беше вълшебно. Също така, Ради беше подготвила великолепна бяла рокля за модела, която пасна идеално на сцената. Сложната архитектура на катедралата и зашеметяващите детайли предоставиха идеалния фон за снимките. А, Марти беше перфектния помощник, помагаше със смяната на филмовите ленти, носенето на оборудването и поддържаше всички ни организирани. Наблюдаването на работния процес на Ради и финалните снимки бяха наистина впечатляващи, дори според мен моментните ѝ кадри, приличаха повече на картини, от колкото на снимки, толкова бяха вдъхновяващи, че дори успях да сътворя бърза илюстрация комбимирайки две от тях.
След снимките имахме целия ден за нас си, така че решихме да отидем и да видим едно от най-известните произведения на изкуството в света – Тайната вечеря на Леонардо, която се намира в базиликата Santa Maria delle Grazie, но за наше съжаление разбрахме, че тя може да се види само с уговорен час, който ние нямахме. Но всичко е точно, това просто ни дава още една причина да се върнем! Вместо това разгледахме самата базилика, наслаждавайки се на красивото изкуство и архитектура.
След това решихме да се разходим и да разгледаме улиците на Милано, снимайки интересни сгради и наслаждавайки се на гледките.
Случайно попаднахме на магазин за ретро сувенири и неговата история. Собственикът беше изключително дружелюбен италианец, който ни разказа за страстта си да колекционира ретро неща от цяла Италия, и за семейството му, което притежава магазина повече от 200 години. Имаше голямо разнообразие от предмети, от стари пощенски картички до ретро картини. Не можахме да устоим да не си купим няколко кожени дневника. За мен лично беше изключително интересно да чуя за страстта на собственика на магазина да съхранява италианската история и култура чрез частния си бизнес.
След като се върнахме в къщата в Арезе, с плана да осъществим още една фотосесия, вдъхновението зад която беше нашата розова баня, чийто розовите плочки и винтидж детайли осигуриха уникален и интересен контраст. Но и в същото време добавиха и нотка странност към самата концепция, а резултатите се получиха фантастични. Дори използвахме реквизити като розови кърпи, чаша вино (в която всъщност имаше уиски, хахах) и чифт слънчеви очила, за да стане още по-интересно.
Това си беше забавен начин да завършим един страхотен снимачен ден и едно фантастично пътуване, изпълнено с красиви гледки, вкусна храна и страхотна компания, пък и вече имахме нови кожени дневници, в които да документираме всичко това.
В заключение, пътуването ми до Италия си беше празник за сетивата, от заснемането на красиви кадри с експертното ръководство на Ради до най-доброто кафе. И може би следващия път ще си донеса още по-голям апетит и още по-голяма чанта за фотоапарати!
Черно белите кадри са уникални.